Ваканция в Калифорния

…Тя се спря, често повдигаше гърди, за да си поеме дъх. За първи път усети колко тежко бие сърцето ѝ. Не искаше да се оглежда, знаеше, че нереалността на всичко случило се скоро ще се разкрие, и все пак, впила очи в зелената стена пред себе си, трескаво търсеше път за бягство, но нищо утешително нямаше пред нея, както и тогава, когато дотича до този лабиринт от подкастрени храсти. Някъде беше направила неправилен завой, някъде по тази безкрайна пътека, която се раздвояваше, разклоняваше се, умножаваше се, тя допусна грешка и отново беше хваната. Погледна към пътя, по който беше дотичала до това задънено място, мислено измери пътя си.

„Имам ли време да тичам назад? Дори десетина крачки биха изменили нещата.“